На 27 юли празнуват куп нежни български имена
Всяка година на 27 юли празнуват мъже с имена:
Горан, Добри, Добрин, Добриян, Милен, Миленко, Милчо, Панко, Пантелей, Панчо
дами с имена:
Антиса, Антица, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна, Милена, Милина, Милица, Мирена
Милен е славянско име, което значи благ, гальовен мъж.
Църквата уважава Св. вмчк Пантелеймон. Св. Седмочисленици. Успение на св. Климент, архиеп. Охридски
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято татковина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите покрайнини.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в духовнически ранг от римския папа Адриан ІІ. След гибелта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската тирада. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър банкет в родната си България, която към този момент публично била приела християнството и имала потребност от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна страна, в македонската област Кутмичевица с основни градове Девол и Охрид. Там той работил с огромна ревнивост сред новопокръстените българи като преподавател и духовник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил определен за " пръв свещеник на българския език ". Като духовник и свещеник той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за одобряване на християнската религия измежду своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които самичък произнасял или неговите възпитаници ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си правил доста чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на така наречената славянска писменост " кирилица ". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал към 3500 възпитаници, които приемали заветен ранг и последователно измествали из България гръцкото духовенство с неговия неразбираем за елементарния народ гръцки език. Като си приготвил авансово гроб в учредения от него манастир " Св. Пантелеймон ", св. Климент умрял на 27 юли 916 година.
След гибелта му Господ го популяризирал с плодородни чудеса. Служба и жития на св. Климент са формирани от негови непосредствени възпитаници или от далечни наследници на епископската му катедра, като популярните охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна черква е възприела да чества неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата гибел – 27 юли, тя празнува паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Горан, Добри, Добрин, Добриян, Милен, Миленко, Милчо, Панко, Пантелей, Панчо
дами с имена:
Антиса, Антица, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна, Милена, Милина, Милица, Мирена
Милен е славянско име, което значи благ, гальовен мъж.
Църквата уважава Св. вмчк Пантелеймон. Св. Седмочисленици. Успение на св. Климент, архиеп. Охридски
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято татковина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите покрайнини.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в духовнически ранг от римския папа Адриан ІІ. След гибелта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската тирада. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър банкет в родната си България, която към този момент публично била приела християнството и имала потребност от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна страна, в македонската област Кутмичевица с основни градове Девол и Охрид. Там той работил с огромна ревнивост сред новопокръстените българи като преподавател и духовник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил определен за " пръв свещеник на българския език ". Като духовник и свещеник той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за одобряване на християнската религия измежду своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които самичък произнасял или неговите възпитаници ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си правил доста чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на така наречената славянска писменост " кирилица ". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал към 3500 възпитаници, които приемали заветен ранг и последователно измествали из България гръцкото духовенство с неговия неразбираем за елементарния народ гръцки език. Като си приготвил авансово гроб в учредения от него манастир " Св. Пантелеймон ", св. Климент умрял на 27 юли 916 година.
След гибелта му Господ го популяризирал с плодородни чудеса. Служба и жития на св. Климент са формирани от негови непосредствени възпитаници или от далечни наследници на епископската му катедра, като популярните охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна черква е възприела да чества неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата гибел – 27 юли, тя празнува паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ